Apr 23, 2005, 2:55 PM

Раздяла

  Poetry
1K 0 0

                   Тръгна си. Завинаги. Пада тихо здрача...

                   Затръшна яростно след себе си вратата.

                   Какво пък? Нали не мислиш, че ще плача

                   и ще си посипя с черна пепел аз главата?

                   Щом мислиш, че няма вече какво да ни събира –

                   тръгни си! От това не ще изчезне днес всемира!

                   Така говоря сам, за да си давам духовна сила,

                   но  празнота огромна  в мен гнездо е свила,

                   че любов прекрасна, изживяна от нас двама,

                   при раздяла се превръща в шекспирова драма...

                   Ти тръгна си, а след теб в душата ми остана само здрача...

                   Нещо влажно усещам в очите...Какво е? Не, не плача...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Кабакчиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...