23 апр. 2005 г., 14:55

Раздяла

1K 0 0

                   Тръгна си. Завинаги. Пада тихо здрача...

                   Затръшна яростно след себе си вратата.

                   Какво пък? Нали не мислиш, че ще плача

                   и ще си посипя с черна пепел аз главата?

                   Щом мислиш, че няма вече какво да ни събира –

                   тръгни си! От това не ще изчезне днес всемира!

                   Така говоря сам, за да си давам духовна сила,

                   но  празнота огромна  в мен гнездо е свила,

                   че любов прекрасна, изживяна от нас двама,

                   при раздяла се превръща в шекспирова драма...

                   Ти тръгна си, а след теб в душата ми остана само здрача...

                   Нещо влажно усещам в очите...Какво е? Не, не плача...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Кабакчиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...