Тръгна си. Завинаги. Пада тихо здрача...
Затръшна яростно след себе си вратата.
Какво пък? Нали не мислиш, че ще плача
и ще си посипя с черна пепел аз главата?
Щом мислиш, че няма вече какво да ни събира –
тръгни си! От това не ще изчезне днес всемира!
Така говоря сам, за да си давам духовна сила,
но празнота огромна в мен гнездо е свила,
че любов прекрасна, изживяна от нас двама,
при раздяла се превръща в шекспирова драма...
Ти тръгна си, а след теб в душата ми остана само здрача...
Нещо влажно усещам в очите...Какво е? Не, не плача...!