11 feb 2007, 23:16

Раздяла

  Poesía
1.2K 1 6
Ще ти кажа нещо тъжно за нас двамата -
любовта ни я няма!
Жестоко е, но е вярно -
любовта ни я няма!

Останал е само навикът,
превърнал се в ежедневие,
твоята ревност без граница
и моето отегчение!

Думи познати разменяме,
трупаме обвинения
и хубавото забравяме
в порой от самосъжаления!

Стига вече! По-добре е раздяла,
докaто не сме се намразили,
докaто уважение и вяра
един в друг сме запазили!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Понякога човек трябва да вземе категорично решение,защото иначе сам се наранява повече!
  • Тук вече много ми хареса.Категорична си. Перфектно!
  • Стига вече! По-добре е раздяла,
    докaто не сме се намразили,
    докaто уважение и вяра
    един в друг сме запазили!
    ...
    Да, така и трябва!
  • Болезнено вярно! Поздравления за откровения стих и горе главата
  • И аз се вдъхновявам от тъжното. Поздравления!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...