11 февр. 2007 г., 23:16

Раздяла

1.2K 1 6
Ще ти кажа нещо тъжно за нас двамата -
любовта ни я няма!
Жестоко е, но е вярно -
любовта ни я няма!

Останал е само навикът,
превърнал се в ежедневие,
твоята ревност без граница
и моето отегчение!

Думи познати разменяме,
трупаме обвинения
и хубавото забравяме
в порой от самосъжаления!

Стига вече! По-добре е раздяла,
докaто не сме се намразили,
докaто уважение и вяра
един в друг сме запазили!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Понякога човек трябва да вземе категорично решение,защото иначе сам се наранява повече!
  • Тук вече много ми хареса.Категорична си. Перфектно!
  • Стига вече! По-добре е раздяла,
    докaто не сме се намразили,
    докaто уважение и вяра
    един в друг сме запазили!
    ...
    Да, така и трябва!
  • Болезнено вярно! Поздравления за откровения стих и горе главата
  • И аз се вдъхновявам от тъжното. Поздравления!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...