11.02.2007 г., 23:16

Раздяла

1.2K 1 6
Ще ти кажа нещо тъжно за нас двамата -
любовта ни я няма!
Жестоко е, но е вярно -
любовта ни я няма!

Останал е само навикът,
превърнал се в ежедневие,
твоята ревност без граница
и моето отегчение!

Думи познати разменяме,
трупаме обвинения
и хубавото забравяме
в порой от самосъжаления!

Стига вече! По-добре е раздяла,
докaто не сме се намразили,
докaто уважение и вяра
един в друг сме запазили!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога човек трябва да вземе категорично решение,защото иначе сам се наранява повече!
  • Тук вече много ми хареса.Категорична си. Перфектно!
  • Стига вече! По-добре е раздяла,
    докaто не сме се намразили,
    докaто уважение и вяра
    един в друг сме запазили!
    ...
    Да, така и трябва!
  • Болезнено вярно! Поздравления за откровения стих и горе главата
  • И аз се вдъхновявам от тъжното. Поздравления!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...