Feb 11, 2007, 11:16 PM

Раздяла

  Poetry
1.2K 1 6
Ще ти кажа нещо тъжно за нас двамата -
любовта ни я няма!
Жестоко е, но е вярно -
любовта ни я няма!

Останал е само навикът,
превърнал се в ежедневие,
твоята ревност без граница
и моето отегчение!

Думи познати разменяме,
трупаме обвинения
и хубавото забравяме
в порой от самосъжаления!

Стига вече! По-добре е раздяла,
докaто не сме се намразили,
докaто уважение и вяра
един в друг сме запазили!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Понякога човек трябва да вземе категорично решение,защото иначе сам се наранява повече!
  • Тук вече много ми хареса.Категорична си. Перфектно!
  • Стига вече! По-добре е раздяла,
    докaто не сме се намразили,
    докaто уважение и вяра
    един в друг сме запазили!
    ...
    Да, така и трябва!
  • Болезнено вярно! Поздравления за откровения стих и горе главата
  • И аз се вдъхновявам от тъжното. Поздравления!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...