1 mar 2011, 20:18

Раздяла

  Poesía
755 0 1

Не валеше. Даже облачно не бе.

И не бе студено.

Един прекрасен януарски ден,

по-топъл от септември.

 

И даже сянка слънцето не скри,

Дори не бе пред мръкване...

Аз мълчах, мълчеше ти...

На тръгване.

 

 

Последно тръгване. И едновременно.

Дори в една посока.

Последно заедно. Но поотделно...

И само тъпа болка...

 

Не силна, а досадно глупава.

Каква раздяла само!

Живяхме с теб фалшиво влюбени

и поотделно заедно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Славкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...