Раздяла
Не валеше. Даже облачно не бе.
И не бе студено.
Един прекрасен януарски ден,
по-топъл от септември.
И даже сянка слънцето не скри,
Дори не бе пред мръкване...
Аз мълчах, мълчеше ти...
На тръгване.
Последно тръгване. И едновременно.
Дори в една посока.
Последно заедно. Но поотделно...
И само тъпа болка...
Не силна, а досадно глупава.
Каква раздяла само!
Живяхме с теб фалшиво влюбени
и поотделно заедно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Славкова Все права защищены
