7 mar 2007, 12:51

Раздяла 

  Poesía
792 0 5

 

 

 

Отприщиха се тези дни,

дълбоко скътани злините,

така че моля те, прости,

сълзи ако събудя във очите,

не мога болка да стърпя,

отдавна я заключвам вътре,

но днес отключи се сама,

сама навън намери пътя

и днес зловещо ще звучи

гласът ми, ще говоря с остри думи,

а говорът ми рязък ще руши

старото и тягостното помежду ни,

а ти заслушана, сълзи не скривай,

аз също дълго плаках, със сърце,

обидата ти още със кръвта ми се разлива,

постъпката ти още ми боде,

днес време е, удари траурна камбана

и нещо старо трябва да се погребе,

да се превърже зейналата рана,

раздяла иде, няма накъде.

 

 

 

 

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??