7 мар. 2007 г., 12:51

Раздяла

958 0 5

 

 

 

Отприщиха се тези дни,

дълбоко скътани злините,

така че моля те, прости,

сълзи ако събудя във очите,

не мога болка да стърпя,

отдавна я заключвам вътре,

но днес отключи се сама,

сама навън намери пътя

и днес зловещо ще звучи

гласът ми, ще говоря с остри думи,

а говорът ми рязък ще руши

старото и тягостното помежду ни,

а ти заслушана, сълзи не скривай,

аз също дълго плаках, със сърце,

обидата ти още със кръвта ми се разлива,

постъпката ти още ми боде,

днес време е, удари траурна камбана

и нещо старо трябва да се погребе,

да се превърже зейналата рана,

раздяла иде, няма накъде.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...