Раздяла
Отприщиха се тези дни,
дълбоко скътани злините,
така че моля те, прости,
сълзи ако събудя във очите,
не мога болка да стърпя,
отдавна я заключвам вътре,
но днес отключи се сама,
сама навън намери пътя
и днес зловещо ще звучи
гласът ми, ще говоря с остри думи,
а говорът ми рязък ще руши
старото и тягостното помежду ни,
а ти заслушана, сълзи не скривай,
аз също дълго плаках, със сърце,
обидата ти още със кръвта ми се разлива,
постъпката ти още ми боде,
днес време е, удари траурна камбана
и нещо старо трябва да се погребе,
да се превърже зейналата рана,
раздяла иде, няма накъде.
© Деян Димитров All rights reserved.
