19 nov 2015, 18:34

Раздяла и мъка

479 0 0

                                                                       Раздяла и мъка

 

 

                  Лятна нощ.

Едно момиче хлопна зад себе си 

дъсчената порта

и се запъти към загадките на живота.

                Закачливите песни

и тесните улички я мамят със своето

тайнство.

Свенливо поглежда и незабелязано

 се присъединява към шумната

компания   на своите  дружки.

                  А когато се озова в малкият читалищен салон

                 в полумрака на петромаксовата лампа,

                  сърцето й се оказа в плен на огъня,

                 спрял в очите на моряка.

Силна прегръдка в лудия валс.

                Топлина..........

И пътека към вечната любов.

Селото шептеше за тази любов

Селската чешма очакваше  срещите им.

Стъпките им се застигаха по селския мегдан.

                                В сънищата си бяха един до друг.

                                                  НО........................

Сблъскаха се двата свята.

Бедният и богатият!

                                       Два свята и две пътеки,

                                       които никога не се вляха

                                        в един широк и светъл път към  живота.

 

 

Раздяла.

Мъка.

И обич, която никога не остаря.

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...