3 dic 2008, 19:32

Раздялата ни

  Poesía
952 1 4

Трудно ми е... Не, не плача...

Просто нещо влезе ми в окото.

Нека съглася се с твоя начин,

имаш много доводи "защото".

 Аз коя ли съм да те оборвам.

И коя ли съм въобще за тебе.

Щом в гласа ти няма капка болка,

щом ме караш да се чувствам непотребна.

Знам... Мълчи!... Ще срещна друг... Едва ли.

Не предричай, за да ти е леко...

В себе си дълбоко сме разбрали,

че не съм за теб, уви, човека.

Ще ти кажа нещо на раздяла,

 нещото, което ще ме мъчи.

Малкото ми гордост ме е спряла

да не падна толкова, за да ме стъпчеш.

Шепата достойнство ще те пусне,

а моралът ми ще те изпрати по човешки.

Но излезеш ли, сърцето ще се пръсне,

тръгнеш ли си, цял живот ще ми е тежко!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....