Раздялата ни
Трудно ми е... Не, не плача...
Просто нещо влезе ми в окото.
Нека съглася се с твоя начин,
имаш много доводи "защото".
Аз коя ли съм да те оборвам.
И коя ли съм въобще за тебе.
Щом в гласа ти няма капка болка,
щом ме караш да се чувствам непотребна.
Знам... Мълчи!... Ще срещна друг... Едва ли.
Не предричай, за да ти е леко...
В себе си дълбоко сме разбрали,
че не съм за теб, уви, човека.
Ще ти кажа нещо на раздяла,
нещото, което ще ме мъчи.
Малкото ми гордост ме е спряла
да не падна толкова, за да ме стъпчеш.
Шепата достойнство ще те пусне,
а моралът ми ще те изпрати по човешки.
Но излезеш ли, сърцето ще се пръсне,
тръгнеш ли си, цял живот ще ми е тежко!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Елена Всички права запазени
