Раздялата застана пред вратата,
огледа гнилата стена,  
зад нея там наднича 
отгледаната пустота! 
Раздялата изправи се,
като отплата, 
за скъсаните и раздраните мечти, 
отплата там ни чака,
равносметка за изминалите дни! 
Подхвърлените залъци,
на думите в мъглата,
на съскащите дни, 
не намират и не съживяват  
остатък от живите води! 
Опряхме се на гнилата ограда, 
съборихме стобора си сами, 
цунами от омраза се изправи 
и сурна се като потоп, 
живота ни покри! 
Раздялата погали вихрения пясък,
цунами пилещо и заличаващо мечти, 
остана само блясъкът измамен, 
на полирано лице в пустинните души.
На прага, пред душата, 
изправена раздялата стои! 
Очаква,гнилата стена 
сама да падне 
съборена от тръгнали,
по своя път души!

Максим Велков