Feb 26, 2019, 9:38 AM

Раздялата отвън

  Poetry » Love
455 0 0

Раздялата застана пред вратата,
огледа гнилата стена,  
зад нея там наднича 
отгледаната пустота! 
Раздялата изправи се,
като отплата, 
за скъсаните и раздраните мечти, 
отплата там ни чака,
равносметка за изминалите дни! 
Подхвърлените залъци,
на думите в мъглата,
на съскащите дни, 
не намират и не съживяват  
остатък от живите води! 
Опряхме се на гнилата ограда, 
съборихме стобора си сами, 
цунами от омраза се изправи 
и сурна се като потоп, 
живота ни покри! 
Раздялата погали вихрения пясък,
цунами пилещо и заличаващо мечти, 
остана само блясъкът измамен, 
на полирано лице в пустинните души.
На прага, пред душата, 
изправена раздялата стои! 
Очаква,гнилата стена 
сама да падне 
съборена от тръгнали,
по своя път души!

Максим Велков

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Максим Велков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...