26 февр. 2019 г., 09:38

Раздялата отвън

457 0 0

Раздялата застана пред вратата,
огледа гнилата стена,  
зад нея там наднича 
отгледаната пустота! 
Раздялата изправи се,
като отплата, 
за скъсаните и раздраните мечти, 
отплата там ни чака,
равносметка за изминалите дни! 
Подхвърлените залъци,
на думите в мъглата,
на съскащите дни, 
не намират и не съживяват  
остатък от живите води! 
Опряхме се на гнилата ограда, 
съборихме стобора си сами, 
цунами от омраза се изправи 
и сурна се като потоп, 
живота ни покри! 
Раздялата погали вихрения пясък,
цунами пилещо и заличаващо мечти, 
остана само блясъкът измамен, 
на полирано лице в пустинните души.
На прага, пред душата, 
изправена раздялата стои! 
Очаква,гнилата стена 
сама да падне 
съборена от тръгнали,
по своя път души!

Максим Велков

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Максим Велков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...