Раздялата застана пред вратата,
огледа гнилата стена,
зад нея там наднича
отгледаната пустота!
Раздялата изправи се,
като отплата,
за скъсаните и раздраните мечти,
отплата там ни чака,
равносметка за изминалите дни!
Подхвърлените залъци,
на думите в мъглата,
на съскащите дни,
не намират и не съживяват
остатък от живите води!
Опряхме се на гнилата ограда,
съборихме стобора си сами,
цунами от омраза се изправи
и сурна се като потоп,
живота ни покри!
Раздялата погали вихрения пясък,
цунами пилещо и заличаващо мечти,
остана само блясъкът измамен,
на полирано лице в пустинните души.
На прага, пред душата,
изправена раздялата стои!
Очаква,гнилата стена
сама да падне
съборена от тръгнали,
по своя път души!
Максим Велков
© Максим Велков Все права защищены