Тръгвам.
А тишината
ще изстине като спомен,
пронизана от стон
и безразличие,
прикрило чувствата,
изгарящи до болка.
И ще се стреснат
във съня си птиците,
с крилете си
покрили своя полог.
А бледата луна
ще си поплаче
самотна във небето
до звездите.
Облаците
скриха се във здрача
с пътищата,
водещи към никъде.
И под смълчаните
дървета във нощта
пътеката,
която ще ме спъне,
протегна
тихо своята ръка...
Раздялата ще закрещи на съмване.
© Найден Найденов Todos los derechos reservados