Apr 12, 2008, 10:55 PM

Раздялата ще закрещи

  Poetry » Love
1.1K 0 15
 
В отговор на: Нямо сбогуване от Белоснежка

Тръгвам.

А тишината

ще изстине като спомен,

пронизана от стон

и безразличие,

прикрило чувствата,

изгарящи до болка.

И ще се стреснат

във съня си птиците,

с крилете си

покрили своя полог.

А бледата луна

ще си поплаче

самотна във небето

до звездите.

Облаците

скриха се във здрача

с пътищата,

водещи към никъде.

И под смълчаните

дървета във нощта

пътеката,

която ще ме спъне,

протегна

тихо своята ръка...

 

Раздялата ще закрещи на съмване.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Оставам без думи...Чудесен стих,завладяващ..."Раздялата ще закрещи на съмване."...Браво!
  • Няма съм от възторг..Прекрасно!
  • Благодаря ти за стиха...Докоснах се до теб в самотната пътека, "която ще ме спъне"...
  • Раздялата ще закрещи на съмване...
    !!!!!!!!!!!
    Поклон, Поете!!!!
  • Поздрави!!!
    Прекрасно!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...