12 апр. 2008 г., 22:55

Раздялата ще закрещи

1.1K 0 15
 
В отговор на: Нямо сбогуване от Белоснежка

Тръгвам.

А тишината

ще изстине като спомен,

пронизана от стон

и безразличие,

прикрило чувствата,

изгарящи до болка.

И ще се стреснат

във съня си птиците,

с крилете си

покрили своя полог.

А бледата луна

ще си поплаче

самотна във небето

до звездите.

Облаците

скриха се във здрача

с пътищата,

водещи към никъде.

И под смълчаните

дървета във нощта

пътеката,

която ще ме спъне,

протегна

тихо своята ръка...

 

Раздялата ще закрещи на съмване.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Оставам без думи...Чудесен стих,завладяващ..."Раздялата ще закрещи на съмване."...Браво!
  • Няма съм от възторг..Прекрасно!
  • Благодаря ти за стиха...Докоснах се до теб в самотната пътека, "която ще ме спъне"...
  • Раздялата ще закрещи на съмване...
    !!!!!!!!!!!
    Поклон, Поете!!!!
  • Поздрави!!!
    Прекрасно!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...