12 апр. 2008 г., 22:55

Раздялата ще закрещи

1.1K 0 15
 
В отговор на: Нямо сбогуване от Белоснежка

Тръгвам.

А тишината

ще изстине като спомен,

пронизана от стон

и безразличие,

прикрило чувствата,

изгарящи до болка.

И ще се стреснат

във съня си птиците,

с крилете си

покрили своя полог.

А бледата луна

ще си поплаче

самотна във небето

до звездите.

Облаците

скриха се във здрача

с пътищата,

водещи към никъде.

И под смълчаните

дървета във нощта

пътеката,

която ще ме спъне,

протегна

тихо своята ръка...

 

Раздялата ще закрещи на съмване.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Оставам без думи...Чудесен стих,завладяващ..."Раздялата ще закрещи на съмване."...Браво!
  • Няма съм от възторг..Прекрасно!
  • Благодаря ти за стиха...Докоснах се до теб в самотната пътека, "която ще ме спъне"...
  • Раздялата ще закрещи на съмване...
    !!!!!!!!!!!
    Поклон, Поете!!!!
  • Поздрави!!!
    Прекрасно!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...