12.04.2008 г., 22:55

Раздялата ще закрещи

1.1K 0 15
 
В отговор на: Нямо сбогуване от Белоснежка

Тръгвам.

А тишината

ще изстине като спомен,

пронизана от стон

и безразличие,

прикрило чувствата,

изгарящи до болка.

И ще се стреснат

във съня си птиците,

с крилете си

покрили своя полог.

А бледата луна

ще си поплаче

самотна във небето

до звездите.

Облаците

скриха се във здрача

с пътищата,

водещи към никъде.

И под смълчаните

дървета във нощта

пътеката,

която ще ме спъне,

протегна

тихо своята ръка...

 

Раздялата ще закрещи на съмване.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оставам без думи...Чудесен стих,завладяващ..."Раздялата ще закрещи на съмване."...Браво!
  • Няма съм от възторг..Прекрасно!
  • Благодаря ти за стиха...Докоснах се до теб в самотната пътека, "която ще ме спъне"...
  • Раздялата ще закрещи на съмване...
    !!!!!!!!!!!
    Поклон, Поете!!!!
  • Поздрави!!!
    Прекрасно!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...