29 abr 2022, 11:10  

Раздърпани сънища

  Poesía » Civil
578 2 6

Симулация из неизбежното –

ужасът с яркостта  вцепенява.

Огнедишат неспрени рубежите,

в пушеци пролетта погрознява.

Черна дупка избълва пространството,

зейват в хаоса празни квартири.

В пустошта с ледено постоянство,

с гръмък вой гневно вятърът свири.

Закопнели човешко присъствие,

молят се ден и нощ руините,

в лудостта раснат тежки присъдите,

никне стон изпод развалините.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прегръщам те, Мария! 💕
    Трудни времена са ни отредени.
  • Ако можех, бих дала оценка десет на това стихотворение, Светличка! Много силна като внушение симулация на съня и същевременно така оригинална по изказ! Като художник на словото ти превръщаш в живи същества руините от войната, станали причина за много човешки сълзи. Усетих ги по лицето си...
    Поздравявам те сърдечно за поетичното майсторство, мила! ❤️
  • Благодаря ви много, че спряхте при симулацията.
  • Много хубаво!
  • Много е хубаво. Браво!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...