29.04.2022 г., 11:10 ч.
Раздърпани сънища
Симулация из неизбежното –
ужасът с яркостта вцепенява.
Огнедишат неспрени рубежите,
в пушеци пролетта погрознява.
Черна дупка избълва пространството,
зейват в хаоса празни квартири.
В пустошта с ледено постоянство,
с гръмък вой гневно вятърът свири.
Закопнели човешко присъствие,
молят се ден и нощ руините,
в лудостта раснат тежки присъдите,
никне стон изпод развалините.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ако можех, бих дала оценка десет на това стихотворение, Светличка! Много силна като внушение симулация на съня и същевременно така оригинална по изказ! Като художник на словото ти превръщаш в живи същества руините от войната, станали причина за много човешки сълзи. Усетих ги по лицето си...
Поздравявам те сърдечно за поетичното майсторство, мила! ❤️ -
Благодаря ви много, че спряхте при симулацията.
-
Много хубаво!
-
Много е хубаво. Браво!
-
Хубаво. Особено финалът!
-
Ух, че ми хареса...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Трудни времена са ни отредени.