29 апр. 2022 г., 11:10
Раздърпани сънища
Симулация из неизбежното –
ужасът с яркостта вцепенява.
Огнедишат неспрени рубежите,
в пушеци пролетта погрознява.
Черна дупка избълва пространството,
зейват в хаоса празни квартири.
В пустошта с ледено постоянство,
с гръмък вой гневно вятърът свири.
Закопнели човешко присъствие,
молят се ден и нощ руините,
в лудостта раснат тежки присъдите,
никне стон изпод развалините.
© СК Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Ако можех, бих дала оценка десет на това стихотворение, Светличка! Много силна като внушение симулация на съня и същевременно така оригинална по изказ! Като художник на словото ти превръщаш в живи същества руините от войната, станали причина за много човешки сълзи. Усетих ги по лицето си...
Поздравявам те сърдечно за поетичното майсторство, мила! ❤️ -
Благодаря ви много, че спряхте при симулацията.
-
Много хубаво!
-
Много е хубаво. Браво!
-
Хубаво. Особено финалът!
-
Ух, че ми хареса...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Трудни времена са ни отредени.