Разговор

rotazia (Рот Блак)
63 144

6 feb 2009, 8:33

Poesía » De amor

599 0 5

Недей да ровиш в мен така дълбоко,

Щастливо мое минало!

Добреее, разбрах, присъда доживотна

оттук нататък ще си имам.

Безмилостно ме караш да сънувам

неща пропуснати, не казани,

Не виждаш ли, че просто съществувам,

с баланса на света, наказана!

Не ми напомняй с тебе как се имахме...

че тази близост е изключена,

та ти си тръгна с него, стига!

И времето ми чудно с вас приключи.

Отивам аз на среща с мойто Бъдеще!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ARTY (Сашка Нешева)

2009-02-06T15:03:36+02:00

Хубаво е!
robert (Роберт Кулиани)

2009-02-06T14:48:15+02:00

..Отивам аз на среща с мойто Бъдеще!...

Много добро!!!!
Много добър финал!!!!!
Човек (Анна Станоева)

2009-02-06T10:52:54+02:00

Мда-а-а, щастливка е лирическата тогава.
rotazia (Рот Блак)

2009-02-06T10:25:43+02:00

Двама човека в едно минало, с една единствена любов, тяхната!!!
Нова любов,мигове от бъдещето,света е за двама, всичко останало е нещо друго...
Човек (Анна Станоева)

2009-02-06T09:46:45+02:00

Един човек-едно минало!? Щастливка е, ако лирическата... ако любовта е една единствена и изпълва цялото и минало... Нямам идея дали правилно съм те разбрала, но такива мисли шляпат чехли из главата ми Поздрав!