6 feb 2009, 8:33

Разговор 

  Poesía » De amor
736 0 5
Недей да ровиш в мен така дълбоко,
Щастливо мое минало!
Добреее, разбрах, присъда доживотна
оттук нататък ще си имам.
Безмилостно ме караш да сънувам
неща пропуснати, не казани,
Не виждаш ли, че просто съществувам,
с баланса на света, наказана!
Не ми напомняй с тебе как се имахме...
че тази близост е изключена,
та ти си тръгна с него, стига!
И времето ми чудно с вас приключи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рот Блак Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??