rotazia (Рот Блак)
63 144
6.02.2009 г., 8:33 ч.

Разговор 

  Поезия » Любовна
676 0 5

Недей да ровиш в мен така дълбоко,

Щастливо мое минало!

Добреее, разбрах, присъда доживотна

оттук нататък ще си имам.

 

Безмилостно ме караш да сънувам

неща пропуснати,  не казани,

Не виждаш ли, че просто съществувам,

с баланса на света, наказана!

 

Не ми напомняй с тебе как се имахме...

че тази близост е изключена,

та ти си тръгна с него, стига!

И времето ми чудно с вас приключи.

 

Отивам аз на среща с мойто Бъдеще!

 

© Рот Блак Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е!
  • ..Отивам аз на среща с мойто Бъдеще!...

    Много добро!!!!
    Много добър финал!!!!!



  • Мда-а-а, щастливка е лирическата тогава.
  • Двама човека в едно минало, с една единствена любов, тяхната!!!
    Нова любов,мигове от бъдещето,света е за двама, всичко останало е нещо друго...
  • Един човек-едно минало!? Щастливка е, ако лирическата... ако любовта е една единствена и изпълва цялото и минало... Нямам идея дали правилно съм те разбрала, но такива мисли шляпат чехли из главата ми Поздрав!
Предложения
: ??:??