19 feb 2010, 16:32

Разговор на 19 февруари

  Poesía
670 0 9

 

 

РАЗГОВОР НА 19 ФЕВРУАРИ

 

 

 

Дойдох, не за да плача над гроба ти –

живите не са за оплакване.

Кажи ми, лесно ли счупи оковите,

дето душата ти стягаха? 

 

Не жадуваше ли топлина и дом, и мир?

Севда нямаше ли на сърцето?

Какво си купи с комитетските пари,

когато беше гладен и беден?

 

Кажи, когато ти вързаха ръцете

и ти предложиха добра служба,

защо разгневен към въжето посегна?

Спечели ли, или загуби?

 

Не се ли отчая след толкова скитане?

На съд, когато те изправиха?

Но аз дойдох да поговорим за мечтите,

за безбожието и вярата…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....