Разговор на 19 февруари
РАЗГОВОР НА 19 ФЕВРУАРИ
Дойдох, не за да плача над гроба ти –
живите не са за оплакване.
Кажи ми, лесно ли счупи оковите,
дето душата ти стягаха?
Не жадуваше ли топлина и дом, и мир?
Севда нямаше ли на сърцето?
Какво си купи с комитетските пари,
когато беше гладен и беден?
Кажи, когато ти вързаха ръцете
и ти предложиха добра служба,
защо разгневен към въжето посегна?
Спечели ли, или загуби?
Не се ли отчая след толкова скитане?
На съд, когато те изправиха?
Но аз дойдох да поговорим за мечтите,
за безбожието и вярата…
© Ангел Веселинов All rights reserved.
