12 mar 2017, 22:34  

Разговор на две очи 

  Poesía » De amor
1437 14 27

Хайде, глупачке, вдигни си главата.

Тръгна си. Няма го. Свърши...

Даже надеждата светла,  горката,

виж я - и тя се прекърши.

Стига скимтя като пале бездомно.

Бързо изтрий си очите!

В кошчето хвърляй последния спомен,

силно и смело момиче си.

Толкова време не се ли настрада?

Не, не ме гледай сърдито!

Никой не дава за вярност награда,

нито за болката, мила...

Спри да го чакаш. Щади си сърцето.

Думите, знам, са жестоки.

Но разбери, моя малка и клета,

тук и сега е животът.

Иска ли с теб да е - цял океана,

не един, два ще преплува.

Пет планини ще прескочи, щом трябва

и със смъртта ще флиртува.

 

Тъй ѝ говоря, но тя не разбира,

скришно сълзите попива.

От огледалото в мене се взира

тъжната моя половина.

© Жанет Велкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Истинско и преживяно...
  • Ох, милото ми глупаче! Рядко ще срещнеш човек, който да не е водил този монолог. Много хубаво си го написала. Дано не си ти героинята. Но, даже и да си, ще мине. Повярвай. Всички имаме такива белези. Поздрави и светъл ден!
  • Не мога да спра да те чета..
  • Чудесен стих
  • Страхотно е!... Сякаш виждам себе си....
  • Браво, Жани!
  • Не звездичките, думите са ми важни, Мария.
    Благодаря за предложението и за изказаното мнение
  • Не зная кой ти е дал по-малко от петица, но стихотворението е чудесно и аз ти давам заслужено най-високата оценка!
    А последния стих видях така: тъжната ми половина. Ритвиката изисква да е така, според мен.
  • Благодаря, Ина, че се отби!
  • Чудесно е - има и светла емоция, и мъдрост, и топло послание. Поздрав!
  • Обещаваш ли, Светлушке? :*
    Много е смотана тая моя лирическа, да знаеш
  • Поплачи си, какиното. Кака ще ти купи пръстенче, кога го завъртиш, ще се появява надпис - и това ще мине.... Ти си силно момиче, ще видиш, че ще мине! )) Айде спирам до тук, че кой знае още кво ще изръся... Ши ми плаче за мъж!!!! ))))
  • Тая пък, да я извинявам... знаеш, че те обичам точно за това, че колкото и да ми е тъжно, като изръсиш два лафа и съм на черешата Айде, записвай ми час, идвам, ако не за друго - то поне да ти видя триочките :*
  • Такааааа...Мисля, че вече спокойно можеш да дойдеш на един безплатен сеанс при мен... Не може така само на две очи - трябват ти и моите три, щото нали знаеш нечетното е на късмет...
    Извини... Плещя глупости само, за да се усмихнеш, щото ти отива усмивката...
  • Благодаря на всички поспрели тук Роби, teis, Ирен, Силвия, Роси, Таня, Пепи
  • Стих, към който ще се връщам още много пъти!...
    Чудесно, Жанет!..Поздравления!...
  • Хареса ми, Джу... толкова истинно... и тъжно.
  • От огледалото в мене се взира
    тъжната ми половина.
    Всеки има и тъжна част и весела част, ама пожелавам веселата ти да е поне 3/4 . Целувки.
  • Усетих!
  • Въздействащо...
  • Заседнал е сред плитчина, или на коралов остров,
    в храст оплел е своята вина,
    чакай още. Туй поне е просто.
  • Чудесно написано! Поздрави!
  • Вярвам ти, как не...
    Благодаря ви, Ан, Лина, askme (добре), Лора, Еси
  • С askme... :*
  • "Никой не дава за вярност награда,
    нито за болката, мила..."

    Ще си позволя да не се съглася. Но го правя с най-нежната усмивка. :*
  • Огледалце,огледалце от стената,
    коя е най-нещастна на земята? ..
    Браво,джудженце!
  • Невероятен стих, Жанет! Докосна ме. Поздрави!
Propuestas
: ??:??