Разговор на две очи
Хайде, глупачке, вдигни си главата.
Тръгна си. Няма го. Свърши...
Даже надеждата светла, горката,
виж я - и тя се прекърши.
Стига скимтя като пале бездомно.
Бързо изтрий си очите!
В кошчето хвърляй последния спомен,
силно и смело момиче си.
Толкова време не се ли настрада?
Не, не ме гледай сърдито!
Никой не дава за вярност награда,
нито за болката, мила...
Спри да го чакаш. Щади си сърцето.
Думите, знам, са жестоки.
Но разбери, моя малка и клета,
тук и сега е животът.
Иска ли с теб да е - цял океана,
не един, два ще преплува.
Пет планини ще прескочи, щом трябва
и със смъртта ще флиртува.
Тъй ѝ говоря, но тя не разбира,
скришно сълзите попива.
От огледалото в мене се взира
тъжната моя половина.
© Жанет Велкова All rights reserved.
