9 abr 2008, 11:52

Разговор с една непозната

1.4K 0 2
Разговор с една непозната

Да те питам как си, е банално,
затова ще ти пожелая ей-така
и дано не звучи тривиално,
но аз ти пожелавам доброта!
За чувствата измислени всичко бих дала,
за всичките отдавна минали,
но земята цялата от спомени е остаряла
и ние уморени към съдбата си вървим!
Нямаше вечери на свещи,
нямаше и разбити сърца,
нямаше копнежи горещи.
Само една тиха доброта!
Само ти не ме поиска с лъжа,
само ти нищичко не скри
и пак същия ти замълча.
Когато трябваше да кажеш остани!
- Остани да ти кажа не мога,
защото ти не си още дошла!
Ала искам те аз без тревога,
ала искам те аз от душа!
А измамник да бъда, не искам,
аз и така съм си много богат,
като удавника клет истината стискам,
на дявола подъл не бих станал брат!
А думи в рима да реди кой не може,
но не винаги са те от сърце
... да, те са деца на душата,
но я ми кажи, кой е бащата?
- Тръгвам си, преди да съм дошла.
Тръгвам си, за да не остана,
такава е моята съдба!
Не нося кръст, а само рана!
Ти измамник да бъдеш недей.
В сърцето си богат бъди
и истинските чувства не пилей.
Не се поддавай на дяволси игри!
Думи всеки може да реди.
Дори да не идват от сърцето,
кой е бащата, ти ми кажи!
Но винаги е по-важно детето!
- За раните, мила, недей се оплаква,
да обичаш, то знай, ще боли,
разбрана да бъдеш недей и очаква,
обич отминала ти прежали!
А съдбата е сигурно гадна,
на пепел тя прави нашите души,
загубиш ли всичко, ти не унивай,
понякога и тя май че греши!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Митрев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е!!!
    Сърдечни поздрави!
  • За мен това е едно от най-добрите ти! Супер попадения-истини!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...