Разговор с една непозната

Да те питам как си, е банално,
затова ще ти пожелая ей-така
и дано не звучи тривиално,
но аз ти пожелавам доброта!
За чувствата измислени всичко бих дала,
за всичките отдавна минали,
но земята цялата от спомени е остаряла
и ние уморени към съдбата си вървим!
Нямаше вечери на свещи,
нямаше и разбити сърца,
нямаше копнежи горещи.
Само една тиха доброта!
Само ти не ме поиска с лъжа,
само ти нищичко не скри
и пак същия ти замълча.
Когато трябваше да кажеш остани!
- Остани да ти кажа не мога,
защото ти не си още дошла!
Ала искам те аз без тревога,
ала искам те аз от душа!
А измамник да бъда, не искам,
аз и така съм си много богат,
като удавника клет истината стискам,
на дявола подъл не бих станал брат!
А думи в рима да реди кой не може,
но не винаги са те от сърце
... да, те са деца на душата,
но я ми кажи, кой е бащата?
- Тръгвам си, преди да съм дошла.
Тръгвам си, за да не остана,
такава е моята съдба!
Не нося кръст, а само рана!
Ти измамник да бъдеш недей.
В сърцето си богат бъди
и истинските чувства не пилей.
Не се поддавай на дяволси игри!
Думи всеки може да реди.
Дори да не идват от сърцето,
кой е бащата, ти ми кажи!
Но винаги е по-важно детето!
- За раните, мила, недей се оплаква,
да обичаш, то знай, ще боли,
разбрана да бъдеш недей и очаква,
обич отминала ти прежали!
А съдбата е сигурно гадна,
на пепел тя прави нашите души,
загубиш ли всичко, ти не унивай,
понякога и тя май че греши!