Нел (Наталия Иванова) Нел (Наталия Иванова)
95
12 jun 2008, 9:09

Разговор с приятел

867 0 6

Стръмните склонове

ми изглеждат полегати,

когато стигнах на

отсрешния връх.

Коликционирам спомени

за непознати,

опсипани в злато,

а познатите...

сами се засипват с пръст!

Дали да впия ръцете

в тази тъжна земя,

която погълна ги целите?

Или да чакам...

Някой ден и аз ще умра!

Дали да поливам хризантемите?

Или да чакам...

да ги полее дъжда?

Но така ли е?

А ако мога поне една!

една да спася!

Дали да живея с илюзии?

Или и аз като познатите

жива да се погреба?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0