Разговор с приятел
Стръмните склонове
ми изглеждат полегати,
когато стигнах на
отсрешния връх.
Коликционирам спомени
за непознати,
опсипани в злато,
а познатите...
сами се засипват с пръст!
Дали да впия ръцете
в тази тъжна земя,
която погълна ги целите?
Или да чакам...
Някой ден и аз ще умра!
Дали да поливам хризантемите?
Или да чакам...
да ги полее дъжда?
Но така ли е?
А ако мога поне една!
една да спася!
Дали да живея с илюзии?
Или и аз като познатите
жива да се погреба?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Иванова Всички права запазени
четейки думите ви
