Нел (Наталия Иванова)
95 135
12.06.2008 г., 9:09 ч.

Разговор с приятел 

  Поезия » Философска
679 0 6

Стръмните склонове

ми изглеждат полегати,

когато стигнах на

отсрешния връх.

Коликционирам спомени

за непознати,

опсипани в злато,

а познатите...

сами се засипват с пръст!

Дали да впия ръцете

в тази тъжна земя,

която погълна ги целите?

Или да чакам...

Някой ден и аз ще умра!

Дали да поливам хризантемите?

Или да чакам...

да ги полее дъжда?

Но така ли е?

А ако мога поне една!

една да спася!

Дали да живея с илюзии?

Или и аз като познатите

жива да се погреба?

© Наталия Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??