12 июн. 2008 г., 09:09

Разговор с приятел

868 0 6

Стръмните склонове

ми изглеждат полегати,

когато стигнах на

отсрешния връх.

Коликционирам спомени

за непознати,

опсипани в злато,

а познатите...

сами се засипват с пръст!

Дали да впия ръцете

в тази тъжна земя,

която погълна ги целите?

Или да чакам...

Някой ден и аз ще умра!

Дали да поливам хризантемите?

Или да чакам...

да ги полее дъжда?

Но така ли е?

А ако мога поне една!

една да спася!

Дали да живея с илюзии?

Или и аз като познатите

жива да се погреба?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...