23 jun 2009, 14:27

Разговор с вечността

893 0 5

Поете,

писал си тези стихове преди столетия,

навярно в студ и полумрак.

Отдавна си напуснал този свят,

но си останал жив - чрез тях!

 

Не си хабил хартията и времето,

не напразно скърцало е пачето перо по нея.

Оставил си следа след себе си,

което не на всеки се отдава!

 

Чета ти книгата - отломка,

дошла при мен през поколенията.

Без много думи, но тъй искрени и точни

си описал ти Живота и Вселената.

 

                                   ***

 

Като ехо през времето и пространството

гласовете на хората, живели преди нас слушаме.

А някъде там - във далечното бъдеще,

нашите думи дали някой ще чува!?...

 

                                                                                      2006 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....