23.06.2009 г., 14:27 ч.

Разговор с вечността 

  Поезия » Философска
765 0 5
Поете,
писал си тези стихове преди столетия,
навярно в студ и полумрак.
Отдавна си напуснал този свят,
но си останал жив - чрез тях!
Не си хабил хартията и времето,
не напразно скърцало е пачето перо по нея.
Оставил си следа след себе си,
което не на всеки се отдава!
Чета ти книгата - отломка,
дошла при мен през поколенията.
Без много думи, но тъй искрени и точни ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Антонова Всички права запазени

Предложения
: ??:??