Разговор с вечността
Поете,
писал си тези стихове преди столетия,
навярно в студ и полумрак.
Отдавна си напуснал този свят,
но си останал жив - чрез тях!
Не си хабил хартията и времето,
не напразно скърцало е пачето перо по нея.
Оставил си следа след себе си,
което не на всеки се отдава!
Чета ти книгата - отломка,
дошла при мен през поколенията.
Без много думи, но тъй искрени и точни
си описал ти Живота и Вселената.
***
Като ехо през времето и пространството
гласовете на хората, живели преди нас слушаме.
А някъде там - във далечното бъдеще,
нашите думи дали някой ще чува!?...
2006 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радослава Антонова Все права защищены
