23 июн. 2009 г., 14:27

Разговор с вечността 

  Поэзия » Философская
733 0 5

Поете,

писал си тези стихове преди столетия,

навярно в студ и полумрак.

Отдавна си напуснал този свят,

но си останал жив - чрез тях!

 

Не си хабил хартията и времето,

не напразно скърцало е пачето перо по нея.

Оставил си следа след себе си,

което не на всеки се отдава!

 

Чета ти книгата - отломка,

дошла при мен през поколенията.

Без много думи, но тъй искрени и точни

си описал ти Живота и Вселената.

 

                                   ***

 

Като ехо през времето и пространството

гласовете на хората, живели преди нас слушаме.

А някъде там - във далечното бъдеще,

нашите думи дали някой ще чува!?...

 

                                                                                      2006 г.

 

© Радослава Антонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??