Pepina (Пепа Деличева)
774 5353
21 nov 2010, 19:20

Разговор със себе си... 

  Poesía » Filosófica
914 0 13

 

Как бих могла да те опиша,
като си толкова неуловима
и вместо само да въздишам,
да можех да те облека в рими...

Да можех да те нарисувам,
майсторски да смеся цветовете
и картината, говореща без думи,
да остане и да надживе вековете...


Да можех в песен аз да те изпея,
нежна и гореща като любовта,
която по света да се разлее,
да стопли и най-истиналите сърца ...


Не, няма да успея, няма да мога,
ти в мен, невидима ще си останеш,
с кръвта ми ще препускаш босонога
и от дъхът ми ще се храниш...


Самички с тебе ще обичаме,
ще се радваме, ще  страдаме.
До последен дъх ще тичаме,
а после от умората ще паднем...


Прости ми!


Ти моя спътнице, наречена "душа"
не стигнаха ми силите, да те представя.
Наивно се надявах, но вече разбрах,
че никога,  изцяло не съм те  познавала...

 

© Пепа Деличева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??