Разговор със себе си...
Как бих могла да те опиша,
като си толкова неуловима
и вместо само да въздишам,
да можех да те облека в рими...
Да можех да те нарисувам,
майсторски да смеся цветовете
и картината, говореща без думи,
да остане и да надживе вековете...
Да можех в песен аз да те изпея,
нежна и гореща като любовта,
която по света да се разлее,
да стопли и най-истиналите сърца ...
Не, няма да успея, няма да мога,
ти в мен, невидима ще си останеш,
с кръвта ми ще препускаш босонога
и от дъхът ми ще се храниш...
Самички с тебе ще обичаме,
ще се радваме, ще страдаме.
До последен дъх ще тичаме,
а после от умората ще паднем...
Прости ми!
Ти моя спътнице, наречена "душа"
не стигнаха ми силите, да те представя.
Наивно се надявах, но вече разбрах,
че никога, изцяло не съм те познавала...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Деличева Всички права запазени
