3 ago 2011, 10:10

Разходка

  Poesía » Otra
639 0 1

Разхождах се безцелно из полето,
без път вървях, по мократа трева.
Навъсено над мене бе небето,
макар че вече беше спрял дъжда.

Вървях и вдишвах въздуха пречистен,
и тупкаше щастливо моето сърце.
Бях кален, мокър, но изчистен
от емоции негативни и от ядове.

Вървях и слушах песента на птиците,
подсвирвах весело с уста...
И виждах, как накацали по жиците,
щастливи са и се радват на света.

Вървях напред, а вятърът до мен вървеше,
усещах неговия хладен дъх.
Играеше с косите ми... как хубаво ми беше...
Преродих се аз от неговия полъх!


03-07-2011           L

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божидар Божинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силно изразено душевно чувство,съпоставимо само с красотата на природата.Прекрасно е!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...