Разхождах се безцелно из полето,
без път вървях, по мократа трева.
Навъсено над мене бе небето,
макар че вече беше спрял дъжда.
Вървях и вдишвах въздуха пречистен,
и тупкаше щастливо моето сърце.
Бях кален, мокър, но изчистен
от емоции негативни и от ядове.
Вървях и слушах песента на птиците,
подсвирвах весело с уста...
И виждах, как накацали по жиците,
щастливи са и се радват на света. ...