Разхождах се безцелно из полето,
без път вървях, по мократа трева.
Навъсено над мене бе небето,
макар че вече беше спрял дъжда.

Вървях и вдишвах въздуха пречистен,
и тупкаше щастливо моето сърце.
Бях кален, мокър, но изчистен
от емоции негативни и от ядове.

Вървях и слушах песента на птиците,
подсвирвах весело с уста...
И виждах, как накацали по жиците,
щастливи са и се радват на света.

Вървях напред, а вятърът до мен вървеше,
усещах неговия хладен дъх.
Играеше с косите ми... как хубаво ми беше...
Преродих се аз от неговия полъх!


03-07-2011           L