В следобедната тишина отеква птичи крясък.

И снежнобелите къдели на разцъфналите сливи

Обсипват витите алеи със седефен блясък...

И времето лениво е...

Зареяла съм поглед над гората, в небосвода,

През облаците се процежда сноп лъчи

И чувам как крачета детски гонят

Тук зайчета, а там - мечти...

Иглики са се вплели във космически гоблени,

Със теменужени очи намига всяка пролетна леха.

А помниш ли как миговете си споделяхме?

И тишината... И на птиците смеха...