Mar 9, 2016, 3:17 PM

Разходка

804 0 1

В следобедната тишина отеква птичи крясък.

И снежнобелите къдели на разцъфналите сливи

Обсипват витите алеи със седефен блясък...

И времето лениво е...

 

Зареяла съм поглед над гората, в небосвода,

През облаците се процежда сноп лъчи

И чувам как крачета детски гонят

Тук зайчета, а там - мечти...

 

Иглики са се вплели във космически гоблени,

Със теменужени очи намига всяка пролетна леха.

А помниш ли как миговете си споделяхме?

И тишината... И на птиците смеха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...