Mar 9, 2016, 3:17 PM

Разходка

817 0 1

В следобедната тишина отеква птичи крясък.

И снежнобелите къдели на разцъфналите сливи

Обсипват витите алеи със седефен блясък...

И времето лениво е...

 

Зареяла съм поглед над гората, в небосвода,

През облаците се процежда сноп лъчи

И чувам как крачета детски гонят

Тук зайчета, а там - мечти...

 

Иглики са се вплели във космически гоблени,

Със теменужени очи намига всяка пролетна леха.

А помниш ли как миговете си споделяхме?

И тишината... И на птиците смеха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...