9.03.2016 г., 15:17

Разходка

809 0 1

В следобедната тишина отеква птичи крясък.

И снежнобелите къдели на разцъфналите сливи

Обсипват витите алеи със седефен блясък...

И времето лениво е...

 

Зареяла съм поглед над гората, в небосвода,

През облаците се процежда сноп лъчи

И чувам как крачета детски гонят

Тук зайчета, а там - мечти...

 

Иглики са се вплели във космически гоблени,

Със теменужени очи намига всяка пролетна леха.

А помниш ли как миговете си споделяхме?

И тишината... И на птиците смеха...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...