В следобедната тишина отеква птичи крясък.
И снежнобелите къдели на разцъфналите сливи
Обсипват витите алеи със седефен блясък...
И времето лениво е...
Зареяла съм поглед над гората, в небосвода,
През облаците се процежда сноп лъчи
И чувам как крачета детски гонят
Тук зайчета, а там - мечти...
Иглики са се вплели във космически гоблени,
Със теменужени очи намига всяка пролетна леха.
А помниш ли как миговете си споделяхме?
И тишината... И на птиците смеха...