Вървя забързан към гората
по пътя леко каменист
а спомените във душата ми
пренасят ме във свят по-чист
И сякаш пак съм тук – но вече
съм малко рошаво хлапе
и иска ми се да заплача
за наранените нозе
За скъсаните ми обувки
за малкия вълшебен свят
за милите прекрасни хора
стоящи в мислите назад ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.