Разходка
645
0
1
Вървя забързан към гората
по пътя леко каменист
а спомените във душата ми
пренасят ме във свят по-чист
И сякаш пак съм тук – но вече
съм малко рошаво хлапе
и иска ми се да заплача
за наранените нозе
За скъсаните ми обувки
за малкия вълшебен свят
за милите прекрасни хора
стоящи в мислите назад
Приятелите пак да видя
да се посмеем от сърце
и после пак да се събудя
във детското ми легълце
И колко искам аз да мога
да се усмихна на света
смирено да помоля бога
пак да се случват чудеса
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Чавдар Todos los derechos reservados
