chvassilev (Чавдар ) chvassilev (Чавдар )
6 223
Apr 27, 2010, 3:38 PM

Разходка

  Poetry » Other
647 0 1

Вървя забързан към гората

по пътя леко каменист

а спомените във душата ми

пренасят ме във свят по-чист

 

И сякаш пак съм тук – но вече

съм малко рошаво хлапе

и иска ми се да заплача

за наранените нозе

 

За скъсаните ми обувки

за малкия вълшебен свят

за милите прекрасни хора

стоящи в мислите назад

 

Приятелите пак да видя

да се посмеем от сърце

и после пак да се събудя

във детското ми легълце

 

И колко искам аз да мога

да се усмихна на света

смирено да помоля бога

пак да се случват чудеса

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0