Apr 27, 2010, 3:38 PM

Разходка

  Poetry » Other
644 0 1

Вървя забързан към гората

по пътя леко каменист

а спомените във душата ми

пренасят ме във свят по-чист

 

И сякаш пак съм тук – но вече

съм малко рошаво хлапе

и иска ми се да заплача

за наранените нозе

 

За скъсаните ми обувки

за малкия вълшебен свят

за милите прекрасни хора

стоящи в мислите назад

 

Приятелите пак да видя

да се посмеем от сърце

и после пак да се събудя

във детското ми легълце

 

И колко искам аз да мога

да се усмихна на света

смирено да помоля бога

пак да се случват чудеса

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...